75. И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Повелителю наш! Изведи ни от това селище, обитателите на което са потисници! И ни дари с покровител от Теб и ни дари с помощник от Теб!”
76. Онези, които са повярвали, се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите тагут. Сражавайте се с приятелите на шейтана! Наистина, слабо е коварството на шейтана!
77. Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си [от сражение] и извършвайте молитвата намаз, и давайте милостинята зекят!” А когато им бе предписано сражение, някои от тях се уплашиха от хората така, както трябва да се боят от Аллах, и дори повече. И казаха: “Повелителю наш! Защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за онези, които се боят от Аллах. И не ще бъдете угнетени дори с влакънце от фурма.”
78. Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммед]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?
79. Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.