60. Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тагут [тиранът], а им бе повелено да не вярват в него. Шейтанът иска да ги въведе в дълбока заблуда.
62. А какво ще бъде, когато ги сполети беда заради онова, което ръцете им са сторили отнапред? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”
64. Всеки пратеник изпращахме само да му се покоряват с позволението на Аллах. И ако те, когато угнетяваха себе си, дойдеха при теб [о, Мухаммед] и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах е Приемащ покаянието, Милосърден.
65. Но не кълна се в твоя Повелител! - те не ще повярват, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им, и не ще престанат да изпитват в душата си стеснение твоето решение и не ще се подчинят напълно.