ශුද්ධවූ අල් කුර්ආන් අර්ථ කථනය - බල්ගේරියානු පරිවර්තනය
පිටු අංක:
150
:
7
وَلَمَّا رَجَعَ مُوسَىٰٓ إِلَىٰ قَوۡمِهِۦ غَضۡبَٰنَ أَسِفٗا قَالَ بِئۡسَمَا خَلَفۡتُمُونِي مِنۢ بَعۡدِيٓۖ أَعَجِلۡتُمۡ أَمۡرَ رَبِّكُمۡۖ وَأَلۡقَى ٱلۡأَلۡوَاحَ وَأَخَذَ بِرَأۡسِ أَخِيهِ يَجُرُّهُۥٓ إِلَيۡهِۚ قَالَ ٱبۡنَ أُمَّ إِنَّ ٱلۡقَوۡمَ ٱسۡتَضۡعَفُونِي وَكَادُواْ يَقۡتُلُونَنِي فَلَا تُشۡمِتۡ بِيَ ٱلۡأَعۡدَآءَ وَلَا تَجۡعَلۡنِي مَعَ ٱلۡقَوۡمِ ٱلظَّٰلِمِينَ
150. И когато Муса се завърна при своя народ се разгневи и огорчи. Той каза: “Колко лошо е това, което сте извършили в мое отсъствие!Нима искахте да изпреварите заповедта на вашия Повелител?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми! Наистина, хората ме взеха за безсилен и бяха готови да ме убият. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към несправедливите хора!”
التفاسير:
151
:
7
قَالَ رَبِّ ٱغۡفِرۡ لِي وَلِأَخِي وَأَدۡخِلۡنَا فِي رَحۡمَتِكَۖ وَأَنتَ أَرۡحَمُ ٱلرَّٰحِمِينَ
151. Рече [Муса]: “Повелителю! Опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”
التفاسير:
152
:
7
إِنَّ ٱلَّذِينَ ٱتَّخَذُواْ ٱلۡعِجۡلَ سَيَنَالُهُمۡ غَضَبٞ مِّن رَّبِّهِمۡ وَذِلَّةٞ فِي ٱلۡحَيَوٰةِ ٱلدُّنۡيَاۚ وَكَذَٰلِكَ نَجۡزِي ٱلۡمُفۡتَرِينَ
152. Които приеха телеца, бяха сполетени от гнева на техния Повелител и унижение в земния живот. Така Ние наказваме онези, които измислят лъжа.
التفاسير:
153
:
7
وَٱلَّذِينَ عَمِلُواْ ٱلسَّيِّـَٔاتِ ثُمَّ تَابُواْ مِنۢ بَعۡدِهَا وَءَامَنُوٓاْ إِنَّ رَبَّكَ مِنۢ بَعۡدِهَا لَغَفُورٞ رَّحِيمٞ
153. А за които вършат злини, после се покаят и повярват, то твоят Повелител след това е Опрощаващ, Милосърден.
التفاسير:
154
:
7
وَلَمَّا سَكَتَ عَن مُّوسَى ٱلۡغَضَبُ أَخَذَ ٱلۡأَلۡوَاحَۖ وَفِي نُسۡخَتِهَا هُدٗى وَرَحۡمَةٞ لِّلَّذِينَ هُمۡ لِرَبِّهِمۡ يَرۡهَبُونَ
154. И когато гневът у Муса стихна, той взе скрижалите, на които бяха начертани вярното ръководство и милостта за онези, които се страхуват от своя Повелител.
التفاسير:
155
:
7
وَٱخۡتَارَ مُوسَىٰ قَوۡمَهُۥ سَبۡعِينَ رَجُلٗا لِّمِيقَٰتِنَاۖ فَلَمَّآ أَخَذَتۡهُمُ ٱلرَّجۡفَةُ قَالَ رَبِّ لَوۡ شِئۡتَ أَهۡلَكۡتَهُم مِّن قَبۡلُ وَإِيَّٰيَۖ أَتُهۡلِكُنَا بِمَا فَعَلَ ٱلسُّفَهَآءُ مِنَّآۖ إِنۡ هِيَ إِلَّا فِتۡنَتُكَ تُضِلُّ بِهَا مَن تَشَآءُ وَتَهۡدِي مَن تَشَآءُۖ أَنتَ وَلِيُّنَا فَٱغۡفِرۡ لَنَا وَٱرۡحَمۡنَاۖ وَأَنتَ خَيۡرُ ٱلۡغَٰفِرِينَ
155. И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време и място. И когато ги порази земетресението, той рече: “Повелителю мой! Ако Ти пожелаеше, то би ги погубил преди заедно с мен. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? Наистина, това е само Твоето изпитание, посредством което Ти вкарваш в заблуда, когото пожелаеш и Ти напътваш, когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни и ни помилвай! Ти си Най-добрият от прощаващите.
التفاسير:
