ترجمهٔ معانی سوره بقره - ترجمه‌ى بلغاری - شماره صفحه 20 - دایرة المعارف قرآن کریم

127 : 2

وَإِذۡ يَرۡفَعُ إِبۡرَٰهِـۧمُ ٱلۡقَوَاعِدَ مِنَ ٱلۡبَيۡتِ وَإِسۡمَٰعِيلُ رَبَّنَا تَقَبَّلۡ مِنَّآۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلسَّمِيعُ ٱلۡعَلِيمُ

127. И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [казаха]: “Повелителю наш! Приеми от нас! Наистина, Ти си Всечуващия, Всезнаещия.

128 : 2

رَبَّنَا وَٱجۡعَلۡنَا مُسۡلِمَيۡنِ لَكَ وَمِن ذُرِّيَّتِنَآ أُمَّةٗ مُّسۡلِمَةٗ لَّكَ وَأَرِنَا مَنَاسِكَنَا وَتُبۡ عَلَيۡنَآۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلتَّوَّابُ ٱلرَّحِيمُ

128. Повелителю наш!Направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство ­ общност, отдадена на Теб. Покажи ни обредите на поклонението, и приеми нашето покаяние! Наистина, Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.

129 : 2

رَبَّنَا وَٱبۡعَثۡ فِيهِمۡ رَسُولٗا مِّنۡهُمۡ يَتۡلُواْ عَلَيۡهِمۡ ءَايَٰتِكَ وَيُعَلِّمُهُمُ ٱلۡكِتَٰبَ وَٱلۡحِكۡمَةَ وَيُزَكِّيهِمۡۖ إِنَّكَ أَنتَ ٱلۡعَزِيزُ ٱلۡحَكِيمُ

129. Повелителю наш! Проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Книгата и на мъдростта, и да ги пречиства! Наистина, Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”

130 : 2

وَمَن يَرۡغَبُ عَن مِّلَّةِ إِبۡرَٰهِـۧمَ إِلَّا مَن سَفِهَ نَفۡسَهُۥۚ وَلَقَدِ ٱصۡطَفَيۡنَٰهُ فِي ٱلدُّنۡيَاۖ وَإِنَّهُۥ فِي ٱلۡأٓخِرَةِ لَمِنَ ٱلصَّٰلِحِينَ

130. А кой ще се отвърне от религията на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Ние го избрахме [Ибрахим] в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците.

131 : 2

إِذۡ قَالَ لَهُۥ رَبُّهُۥٓ أَسۡلِمۡۖ قَالَ أَسۡلَمۡتُ لِرَبِّ ٱلۡعَٰلَمِينَ

131. Когато неговият Повелител му рече: “Стани мюсюлманин!” Той рече: “Аз се покорих на Повелителя на световете.”

132 : 2

وَوَصَّىٰ بِهَآ إِبۡرَٰهِـۧمُ بَنِيهِ وَيَعۡقُوبُ يَٰبَنِيَّ إِنَّ ٱللَّهَ ٱصۡطَفَىٰ لَكُمُ ٱلدِّينَ فَلَا تَمُوتُنَّ إِلَّا وَأَنتُم مُّسۡلِمُونَ

132. Така Ибрахим и Якуб завеща на синовете си: “О, мои синове! Аллах избра за вас тази религия. Не умирайте без да сте станали мюсюлмани!”

133 : 2

أَمۡ كُنتُمۡ شُهَدَآءَ إِذۡ حَضَرَ يَعۡقُوبَ ٱلۡمَوۡتُ إِذۡ قَالَ لِبَنِيهِ مَا تَعۡبُدُونَ مِنۢ بَعۡدِيۖ قَالُواْ نَعۡبُدُ إِلَٰهَكَ وَإِلَٰهَ ءَابَآئِكَ إِبۡرَٰهِـۧمَ وَإِسۡمَٰعِيلَ وَإِسۡحَٰقَ إِلَٰهٗا وَٰحِدٗا وَنَحۡنُ لَهُۥ مُسۡلِمُونَ

133. Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб? Той рече на своите синове: “Кому ще се покланяте след мен?” Те казаха: “Ще се покланяме на твоя Аллах и на Аллаха на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Аллах. На Него единствено ще бъдем покорни.”

134 : 2

تِلۡكَ أُمَّةٞ قَدۡ خَلَتۡۖ لَهَا مَا كَسَبَتۡ وَلَكُم مَّا كَسَبۡتُمۡۖ وَلَا تُسۡـَٔلُونَ عَمَّا كَانُواْ يَعۡمَلُونَ

134. Те са общност, вече отминала. Те ще получат онова, което са заслужили, и вие ще получите онова, което сте заслужили. И не ще бъдете питани за онова, което те са извършили.